Историята на кекса и чийзкейка

Първобитните хора започнали да приготвят кекс скоро след като открили брашното. В най-древни времена кексовете се различавали от хлябовете по това, че в тях имало сладки съставки – най-често плодове или мед. Остатъци от такива кексове са намерени в неолитни селища – те се състоят от натрошени зърна, които били заливани с вода и мед, притискани, за да се получи подобна на пита форма, и изпичани върху нагорещени плоски камъни. В древна Гърция подобни сладки пити се наричали „плакус“ – дума, която означава и „плосък“. Приготвяли се предимно от ядки и мед. Подобни малки сладкиши били поднасяни на първите Олимпийски игри, провеждани на остров Делос през 776 г. пр. н . е. Римляните приготвяли друг вид плосък кекс, който се наричал „сатура“ – той се състоял от пшенично брашно и зехтин и бил много по-вкусен и засищащ. Със сирене се приготвяли два вида печива І „плацента“ – солен пирог, и „либум“ – сладкият му аналог, от който е приозлязъл днешният чийзкейк. Либумът се поднасял като дар на боговете на рождени дни (освен собствения римляните празнували и рождените дни на града и на императора). Този обичай е запазен и до днес в традицията на рождените дни да се поднася торта. Приготвянето на „либум“ е описано от Марк Порций Катон в теоретичния му труд „За земеделието“. Според него върху подложка от тесто, замесено с вода и яйце, се насипва слой от натрошено меко сирене, смесено с мед и ядки. Този следкиш се покрива с гореща керемида и се пече върхувъглените в огнището.

Римляните, които завоювали нови земи, пренесли със себе си рецептата на сладкиша в западните части на Европа и на Британските острови. Постепенно той станал популярен в Англия и Скандинавия, а сведения за приготвянето  му се откриват в няколко документа от ХV век. В една книга от епохата на Тюдорите, посветена на домашното стопанство, има съвет как да се приготви „торта от сирене“.  В днешно време има стотици видове чийзкейк. Задължителна съставка остава само сиренето, което трябва да е меко. Най-използвани са „Крема“, „Нюшател“ и „Рикота“.