Кулинарни рецепти » любопитно

Моркови

admin — Sat, 26 Sep 2009 11:45:28 +0000

Различни сортове моркови се отглеждат в цяла България. В народната медицина се използват корените и семената. Морковите съдържат провитамин А, витамините В1 В2 и С, етерични масла, захари, соли, пантотенова киселина. Семената им съдържат етерични масла и флавоноиди. Поради богатото си съдържание на витамини, морковите имат изразено благоприятно действие при възпалителни и дегенеративни изменения на лигавицата на дихателните пътища и стомашно-чревния тракт, а също и при хепатити и цироза. Освен това морковите подобряват зрението, подпомагат бързото зарастване на рани от изгаряния или механичното увреждане на кожата. Сокът от моркови се препоръчва и при рак на стомаха и белия дроб. Семената са подходящи при лечение на бронхиални възпаления, тъй като имат диуретично действие. Препоръчват се и за увеличаване на кърмата, а също и при пясък и камъни в бъбреците, при слънчево изгаряне и подагра. Морковите укрепват имунната система, понижават холестерола в кръвта, предпазват от кокоша слепота и дори понижават риска от ракови заболявания.

Закуска с покълналu семена

admin — Mon, 21 Sep 2009 09:51:04 +0000

• Оставете 1-2 с.л. сушени плодове (стафиди, смокини), 1 с. л. ядки (бадеми, лешници, орехи) и 1 с.л. овесени ядки залети с вода за една нощ. На сутринта прибавете 1 с.л. покълнало жито, настъргана ябълка и по желание 1/2 ч.л. мед. Получава се силна хранителна закуска, от която не се дебелее и която не приспива, а, напротив, до обяд ще се чувствате заредени със сила и енергия. Редовната употреба на такава храна осигурява добър внос на всички микро- и макроелементи, от които се нуждаем, и необходимите витамини и ензими. Тази рецепта може да се използва и за десерт при по-официални случаи.
• 1 с.л. смлени покълнали пшенични семена и 1 ч. л. мед се заливат с чаша кисело мляко. Това е пълноценна закуска както за деца, така и за възрастни.

Шипката – фабриkа за Витамини

admin — Sun, 20 Sep 2009 11:43:38 +0000

По разнообразие и количество на витамини, шипките превъзхождат всички растения у нас. Плодовете им съдържат захари, лимонена и ябълчна киселина, целулоза, пектин, етерични масла. Богати са на минерални соли. Питие. Около 500 г сухи шипки (1 кг пресни) и 500 г захар се заливат с 4 л вода. Оставят се да престоят 5-6 дни, като от време на време се разбъркват. Питието се прецежда през марля. То може да се пие вместо вода. Ако се прибавят и 50 г сушени боровинки, се получава освежително и ароматно питие.

Червена калина

admin — Fri, 18 Sep 2009 23:43:55 +0000

Червената калина е широко разпространен храстиз цялата страна. Среща се на влажни места, край потоци, в покрайнините на горите. Съществуват два вида – едроплодна и дребноплодна. Не бива да се бърка с картопа (храст с кълбести безплодни съцветия), който е разновидност на червената калина и се отглежда декоративно из паркове и градини. Дървото достига 3-6 м височина. Плодовете са светлочервени, сочни, топчести и лъскави, с малка костил ка. Узряват през септември-октомври, но се задържат дълго време след опадане на листата – понякога до февруари на следващата година. За препоръчване е да се берат, когато са напълно узрели. Тъй като са много сочни и лесно се нараняват и смачкват, китките се отрязват с нож или ножица в плитки кошници. След падането на сланите и настъпването на силните студове, плодовете измръзват, но не се повреждат, а стават още по-сочни и нежни и горчивината им намалява. Презрелите и осланени плодове са още по-подходящи за преработване. Плодовете на червената калина съдържат много полезни вещества – пектин, органични киселини, минерални соли – калий, натрий, калций, магнезий, фосфор, желязо, както и витамините Вр В2, С, Ри провитамин А. По съдържание на витамин С калината изпреварва цитрусовите плодове. Поради високото си съдържание на дъбилни вещества и органични киселини при пряка консумация калината горчи като хинин, особено когато плодовете са недоузрели. Но след престой омекват, дъбилните вещества се разграждат и горчивината из.. чезва почти напълно. В мармаладите, желетата и конфитюрите тя изобщо не се усеща. Плодовете се сушат на проветриви места като клонките се връзват на китки. През зимата от тях може да се приготви ароматен и приятно оцветен чай, който, подсладен с мед, е отлично средство при проблеми с горните дихателни пътища. Същият може да се използва и за гаргара при пресипнал глас и възпалени венци. Отварата от плодовете подобрява работата на сърдечната мускулатура, тонизира организма и има диуретично действие. Това свойство на калината я прави подходяща съставка при диети, свързани с началната фаза на сърдечна недостатъчност. Препоръчва се още за подобряванена храносмилането, като затягащо средство при диария, при болки и спазми на червата, при обилна и болезнена менструация. Запарка от калина се пие при язва на стомаха и дванадесетопръстника, при колит и при гнойни пъпки по кожата.При акне, като ефикасно външно дезинфекциращо средство, може да се приготви спиртен извлек. Плодовете се заливат с водка в съотношение 1:5. След две седмици течността се прецежда и с напоен в нея памучен тaмпон се обтрива лицето. Ако извлекът е много силен, може да се разреди с дестилирана вода. Като кръвоспиращо, противовъзпалително и успокояващо средство се използва и запарка от кората на стъблото и клонките. Тази запарка е полезна при истерия, гърчове и безсъние. Дневната доза се приготвя от една чаена лъжичка обелена през пролетта, изсушена и стрита кора, която се залива с 200 мл вряща вода. След 15 мин се прецежда и се изпива на глътки. Смята се, че успокоява маточните контракции при симптоми на аборт или лъжливи родилни напъни.

Историята на сладоледа

admin — Tue, 30 Jun 2009 09:23:44 +0000

Според легендата италианецът Итало Маркиони е този, който измисля за пръв път рогчето със сладолед. През 1903 Итало регистрира патента си в Ню Йорк, въпреки че продава сладоледени рогчета още от 1896.

Но как Маркиони стига до изобретението си?
Уморен от проблемите със счупените чаши, пълни със сладолед, Итало прозрял, че печените вафлени фунийки могат да заместят чудесно чашите.
Във фунийки или пластмасови чашки, днес 25 милиона италианци изяждат средно по 3-4 сладоледа на седмица.

Всяка година италианецът поглъща средно по 9 кг сладолед
Въпреки че почти всеки ден италианските сладоледажии предлагат нови и нови вкусове, най-търсените си остават шоколадът (cioccolato), предпочитан от 27 на сто от италианците, лешниковият (nocciola), който предпочитат 20 на сто от тях.
Следват лимонът (limone)-13 %, ягодата (fragola)-12 %, страчатела (stracciatella)-9 % и чам-фъстъкът (pistacchio)-8 %.
Любителите на традиционните вкусове определят като доста странни синия сладолед и сладоледа от рози, но те са направо невинни, в сравнение с предлаганите в Япония на базата на охлюви, индийско къри, люта чушка, соев сос , чесън, сол или змийска отрова.

Митът за сладоледа като нещо, от което се дебелее, е напълно погрешен, според италианските експерти.

Сто грама сладолед съдържат около 200 калории, което е колкото 30 грама спагети със сос или колкото 200 грама месо.

Затова и мнозина италианци през лятото заместват обеда си с лесно смилаемия от стомаха сладолед.

През последните години италианският пазар на сладолед беше буквално залят и от нискокалоричен сладолед от соя – той се приготвя от соев екстракт и други растителни продукти и е идеално средство за онези, които са алергични към млякото.
В Италия обаче е доста консумирана и т.нар гранита (granita), което е нещо като сладолед под формата на ледени парченца.
Тя има древен произход, като се има предвид, че за гранитоподобна течност се говори още в Стария завет, където Исак предлага на Авраам козе мляко, примесено с лед. Легендата разказва, че по-късно Александър Велики, Клеопатра и Нерон са били изключителни любители на течности, наподобяващи гранитата.
През 1700 пък идва епохата на т.нар сорбети (sorbetti), които се приготвят с плодов сок.

Във Флоренция измислят първите съвременни сладоледи, за чиято направа се използват мляко, сметана и яйца. Двама италианци са хората, които разпространяват сладоледеното изобретение в чужбина.

През 1660 Франческо Прокопио дей Колтели основава първото кафене-сладоледаджийница.

И до ден днешен тя е известна с името “Procope”.
В края на XVIII век пък Филипо Ленци отваря първата сладоледаджийница на американска земя.
През 1949 идва епохата на сладоледа на клечка. Лансира го в Милано фирмата “Motta”, която започва да произвежда в индустриални количества „Il Mottarello”. Оттогава сладоледът на клечка нахлува по плажовете, превръщайки се в най-предпочитаната закуска за препичащите се под слънцето.

ТЕСТ :

Кажи ми какъв сладолед обичаш и ще ти кажа какъв си

РОГЧЕ

Този тип сладолед се предпочита от хората със силни чувства, които не се лишават от нищо. Огризват и хрупкавата част на вафлената фунийка. Който предпочита този тип сладолед, е капризен човек.

НА КЛЕЧКА

Който обича този сладолед, е предприемчив и любознателен човек, обичащ промените. Освен това този тип хора обичат винаги да имат нещо, с което да си играят (клечката).

ЛЕДЕН НА КЛЕЧКА

Подсказва за независим характер, за човек, който обича да вкусва от новото веднага, убеден, че не трябва да се чака. Или с други думи, предпочита се от хората, които не обичат да чакат.

БИСКВИТКА

Почти наподобява закуската за училище, приготвена от мама. Предпочита се от хората, които имат нужда от обич и от непрекъсната сигурност.

КУПИЧКА

Това е единственият сладолед, който не е в свободен и разлят вид. Предпочита се обикновено от хората, които никога не оставят нещата без контрол, които не обичат да мърсят ръцете или дрехите си, които предпочитат винаги добрите маниери пред всичко останало.

Това е сладоледът на вечно самоконтролиращите се хора.

НА ХАПКИ

Сладоледът на хапки или под формата на бомбони е характерен за хората, които действат по метода „опитай и бягай“, както и за онези, които вечно бързат. Този вид сладолед е синоним на модерни и забързани личности. /ProntoSofia